Бежанци с Бугати
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
31 май 2023 година
По принцип скептично се отнасям към вътрешните ежби във военно време. Мисля, че „ не на часi “ (укр. „ не е времето “ – бел. прев.) да изясняваш в този момент връзките сред своите. Врагът ни е един за всички и да го забавляваме с нашите проблеми някак си не върви.
Но през днешния ден, както се споделя, не мога да мълча.
Още в Словакия ми продъниха ушите с куп нелицеприятни истории за нас, украинците.
Това бяха разкази за бежанци в скъпи кожени палта от самур, с диамантните пръстени и обеци, които, възмутено пуфтейки, се надпреварвали за филантропичните пакети с самун: „ Пфу, че той е от през вчерашния ден “... или за топли облекла: “Пфу, че те са втора ръка ".
И за това, по какъв начин локалните поданици няколко месеца нямали опция да изтеглят пари от банкомати, тъй като нашите дами окупирали банкоматите, нареждайки се на опашки още през нощта, разправяйки се една с друга. И митове за жителите на пограничните градове и села, които „ дали под наем своите жилища в Украйна на други украинци за луди пари, а самите те пристигнаха тук, с цел да живеят от паричните помощи за бежанци “. (Бел. прочие: В България парични помощи на бежанците се дават еднократно след идването им в размер 375 лева за възрастен човек – по преценка на локалната администрация. В доста други европейски страни и оттатък океана помощите се дават всеки месец – за деца и възрастни.)
И ужасната история за двете " дами ", оставили едногодишните си чеда в детската стая към доброволческия център и тръгнали на „ шопинг “, който продължил 18 часа.
Да чувам всичко това ми беше неприятно, срамно, непоносимо. И доста обидно.
Бях сигурна, че през последните петнайсет месеца имиджът на Украйна в света се е формирал като знак на необикновено геройство и гневна битка за нейната независимост.
Но такива единични, уповавам се, епизоди, внасят в облика на нашата страна отвратителни допълнения.
Готова съм да се дърля по всяка една тематика със своите, само че в разговора с европейците пазя украинците, като че ли те са моите неразумни деца-пубери.
– И какво от това, че са пристигнали за филантропичната помощ?! Хората са имали сполучлив бизнес, само че изпаднали в неволя, като всички други, какво в този момент – да носят дрипи ли?! – спорех аз със собствен прочут, с цялостното схващане, че той всъщност е прав.
Европейците са предимно скромни хора, без изхвърляне. В Братислава надалеч не всеки ден ще срещнеш кола, по-скъпа от 10 хиляди евро. А тук идват три „ Бугати “ едновременно с киевски номера – бежанци.
Разбира се, словаците се споглеждат с неразбиране.
Момчето, с което аз неистово спорех, с тезата „ в този момент всеки украинец гледа да приближи победата, както може “, ми препоръча да си смъква розовите очила и като контрааргумент ми посочи обяви за продажби на недвижими имоти в Киев. Тогава бях напълно без очила – освен розови, а каквито и да е било, тъй че не можах да видя нищо. А през днешния ден, не знам за какво, взех решение да ревизира.
И озверях.
Например: Разкошна резиденция край реката в Конча-Заспа се продава за 16 милиона $. Там има асансьор, басейни – в множествено число! – и „ ремонт в дворцов жанр “. Това е откъс.
Басейнът в хола е хубаво нещо, в случай че не падне съветска ракета в него.
Аз ужасно желая да имам вяра, че притежателят на този замък в този момент е на фронта, на предна линия, а със извоюваните пари ще купи за своята страна комплекс Patriot, може би Bayraktar, войска от дронове… колона джипове или най-малко нови бронежилетки за цяла дивизия.
Гавря се, тъй като през днешния ден прочетох записка на девойката Леся, която служи във ВСУ (въоръжените сили на Украйна – бел. прев.). Тя се оплаква, че нейната банкова карта е блокирана поради сякаш неплатена глоба за „ нарушение на правилника на пътното придвижване “. Твърди, че санкцията от дълго време е платена, че това е неточност, само че да търсиш правдивост пред изпълнителната работа от окопите е много комплицирано. И прибавя, че доста от нейните воини-побратими имат същия проблем.
Та желая да се обърна към нашата „ Служба за осъществявания “ и прочие данъчни. Момчета, отворете OLX, раздел „ продажби на недвижими парцели “. Натиснете копчето: „ най-скъпите “ – и работете. Ще намерите най-малко петдесетина страници работа.
Мисля, че в случай че се поразровим добре в тази тенденция, нашата страна ще може да мине и без „ ленд-лиз “. А от рестото да си купи Боливия, да вземем за пример. Не знам за какво ще ни е нужна, само че дано да имаме.
И в случай че някой реши, че аз тук пропагандирам концепциите на социализма – да се отнеме от богатите и да се раздаде на бедните – единствено по този начин ви наподобява. С голямо почитание се отнасям към бизнеса, изключително към тези, които основават нещо, поддържат стопанската система, придвижват напредъка и почтено печелят от това. Само че нещо ми подсказва, че „ дворцовите изхвърляния “ – това се хора от друга категория. От онези, които години наред са крали от бюджета. Че всичките тези „ личен корт, кинотеатър и гараж за 15 коли “ – това са нашите непостроени бомбоубежища, неукрепените граници, некупените Противовъздушна отбрана, необорудваните военни лечебни заведения.
Още един път, простете ми моето „ изменничество “. Леся е отговорна. В нейното поделение на въздушното разузнаване в този момент, някъде край Бахмут, е развален дронът, само че те не могат да го ремонтират – техните персонални банкови карти са блокирани за превишаване на скоростта.
Бясна съм.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
31 май 2023 година
По принцип скептично се отнасям към вътрешните ежби във военно време. Мисля, че „ не на часi “ (укр. „ не е времето “ – бел. прев.) да изясняваш в този момент връзките сред своите. Врагът ни е един за всички и да го забавляваме с нашите проблеми някак си не върви.
Но през днешния ден, както се споделя, не мога да мълча.
Още в Словакия ми продъниха ушите с куп нелицеприятни истории за нас, украинците.
Това бяха разкази за бежанци в скъпи кожени палта от самур, с диамантните пръстени и обеци, които, възмутено пуфтейки, се надпреварвали за филантропичните пакети с самун: „ Пфу, че той е от през вчерашния ден “... или за топли облекла: “Пфу, че те са втора ръка ".
И за това, по какъв начин локалните поданици няколко месеца нямали опция да изтеглят пари от банкомати, тъй като нашите дами окупирали банкоматите, нареждайки се на опашки още през нощта, разправяйки се една с друга. И митове за жителите на пограничните градове и села, които „ дали под наем своите жилища в Украйна на други украинци за луди пари, а самите те пристигнаха тук, с цел да живеят от паричните помощи за бежанци “. (Бел. прочие: В България парични помощи на бежанците се дават еднократно след идването им в размер 375 лева за възрастен човек – по преценка на локалната администрация. В доста други европейски страни и оттатък океана помощите се дават всеки месец – за деца и възрастни.)
И ужасната история за двете " дами ", оставили едногодишните си чеда в детската стая към доброволческия център и тръгнали на „ шопинг “, който продължил 18 часа.
Да чувам всичко това ми беше неприятно, срамно, непоносимо. И доста обидно.
Бях сигурна, че през последните петнайсет месеца имиджът на Украйна в света се е формирал като знак на необикновено геройство и гневна битка за нейната независимост.
Но такива единични, уповавам се, епизоди, внасят в облика на нашата страна отвратителни допълнения.
Готова съм да се дърля по всяка една тематика със своите, само че в разговора с европейците пазя украинците, като че ли те са моите неразумни деца-пубери.
– И какво от това, че са пристигнали за филантропичната помощ?! Хората са имали сполучлив бизнес, само че изпаднали в неволя, като всички други, какво в този момент – да носят дрипи ли?! – спорех аз със собствен прочут, с цялостното схващане, че той всъщност е прав.
Европейците са предимно скромни хора, без изхвърляне. В Братислава надалеч не всеки ден ще срещнеш кола, по-скъпа от 10 хиляди евро. А тук идват три „ Бугати “ едновременно с киевски номера – бежанци.
Разбира се, словаците се споглеждат с неразбиране.
Момчето, с което аз неистово спорех, с тезата „ в този момент всеки украинец гледа да приближи победата, както може “, ми препоръча да си смъква розовите очила и като контрааргумент ми посочи обяви за продажби на недвижими имоти в Киев. Тогава бях напълно без очила – освен розови, а каквито и да е било, тъй че не можах да видя нищо. А през днешния ден, не знам за какво, взех решение да ревизира.
И озверях.
Например: Разкошна резиденция край реката в Конча-Заспа се продава за 16 милиона $. Там има асансьор, басейни – в множествено число! – и „ ремонт в дворцов жанр “. Това е откъс.
Басейнът в хола е хубаво нещо, в случай че не падне съветска ракета в него. Аз ужасно желая да имам вяра, че притежателят на този замък в този момент е на фронта, на предна линия, а със извоюваните пари ще купи за своята страна комплекс Patriot, може би Bayraktar, войска от дронове… колона джипове или най-малко нови бронежилетки за цяла дивизия.
Гавря се, тъй като през днешния ден прочетох записка на девойката Леся, която служи във ВСУ (въоръжените сили на Украйна – бел. прев.). Тя се оплаква, че нейната банкова карта е блокирана поради сякаш неплатена глоба за „ нарушение на правилника на пътното придвижване “. Твърди, че санкцията от дълго време е платена, че това е неточност, само че да търсиш правдивост пред изпълнителната работа от окопите е много комплицирано. И прибавя, че доста от нейните воини-побратими имат същия проблем.
Та желая да се обърна към нашата „ Служба за осъществявания “ и прочие данъчни. Момчета, отворете OLX, раздел „ продажби на недвижими парцели “. Натиснете копчето: „ най-скъпите “ – и работете. Ще намерите най-малко петдесетина страници работа.
Мисля, че в случай че се поразровим добре в тази тенденция, нашата страна ще може да мине и без „ ленд-лиз “. А от рестото да си купи Боливия, да вземем за пример. Не знам за какво ще ни е нужна, само че дано да имаме.
И в случай че някой реши, че аз тук пропагандирам концепциите на социализма – да се отнеме от богатите и да се раздаде на бедните – единствено по този начин ви наподобява. С голямо почитание се отнасям към бизнеса, изключително към тези, които основават нещо, поддържат стопанската система, придвижват напредъка и почтено печелят от това. Само че нещо ми подсказва, че „ дворцовите изхвърляния “ – това се хора от друга категория. От онези, които години наред са крали от бюджета. Че всичките тези „ личен корт, кинотеатър и гараж за 15 коли “ – това са нашите непостроени бомбоубежища, неукрепените граници, некупените Противовъздушна отбрана, необорудваните военни лечебни заведения.
Още един път, простете ми моето „ изменничество “. Леся е отговорна. В нейното поделение на въздушното разузнаване в този момент, някъде край Бахмут, е развален дронът, само че те не могат да го ремонтират – техните персонални банкови карти са блокирани за превишаване на скоростта.
Бясна съм.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ